Желанието ми е цвят, безсрамно разтворил погубващи устни към
похотта на ветровете. В пространството струи от музика се разбиват с
дисонанс в скалите от бездушие. Слънцето препича разпуканите вече
съзнания и пирува с разтопената воля...
Скрила в шепи тягостни терзания,
захвърлила в небитието угрозата, съмненията и дебелокожото си вече
съществуване, прикривам с тялото си нежния цвят. Творя врагове, които се
нахвърлят срещу себе си в отражението на реките... Гледам образа си
във водата, уплашено стискам цветето, но желанието ми се пречупва заедно
с крехкото стебло и аз се хвърлям, за да споделя, потъвайки, умората от
суетата с Нарцис. Капките вода разплискват надеждата, че ще се преродя, но този път в дива теменуга...
Няма коментари:
Публикуване на коментар