В среднощен унес впрягам мисли, непрестанно лутащи се в дъното на малка кибритена кутийка. Четири стени - черни като дробовете на издъхващ пушач. В стаята е тъмно. Навън се стеле призрачна тайнственост, разкъсвана от грозни помисли, а в локвите калта мечтае за плясъка на вълните. Порочни съзнания блудстват в пространството от неосъщесъвености, изпълнявайки ритуалния танц на езичници - техните богове носят имената на смъртници.
В малка черна кутия малка кибритена клечка сънува светлината и мечтае за подвига на прабабата, която стоплила ръцете на малката кибритопродавачка. Сънищата й се преплитат с моите лутащи се мисли, но аз не умея да ги чета и ги тълкувам неправилно - усещам само порива към светлината...
Отварям черната кутия и посягам към все още спящата клечка, дробовете ми въздишат с възторг от приближаващата мисъл за никотина. Посягам към полупразния пакет и запалвам цигара... За миг светлината премрежва уморените ми очи и хвърля в смут блудстващите сенки от миналото. Мигът отминава в предсмъртна агония, отминава с догарящата клечка.
Всмуквам пушека и с премрежено съзнание се питам какво ли е имал предвид Андерсен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар