Колекционер

Колекционирам желания. Искрени, жални, отчаяно-жадувани...

Най-много са ми от детството. Съхранявам ги в пъстри кутии, пълни с пух и цветен прашец от ненапъпили розови цветове. Редя ги педантично по дати и по години, по сила и по степен на реализация. Най-много са несбъднатите, затова са ми и по-скъпи. Ще ги подаря на следващата разпродажба на непотребни вещи в града на първото дете, което захвърли парцалените си кукли от миналата година. После ще си купя позабравените желания на някой слепец и ще поседна до просяка от другата страна на Пътя, за да му подавам репликите на отминаващите веселяци - той колекционира изрази. Слепотата му помага да вниква дълбоко в думите, отвъд тяхата тъмна страна. Като при Луната...

Особено много се грижа за желанията на младостта. Ефирни са като пролетен планински вятър, леки и блуждаещи. Незапомящи се, преходни и стелещи невидими нишки, които ще положат основите на зрелостта - в тях се прокрадват съмнения. Моята работа е да ги предпазя колкото се може по-дълго от тях. За да не спират да се изменят спрямо търсенията си - така научават повече за себе си и за своите възможности...

Понеже съм в зряла възраст, успявам да се отделя от желанията на поколението си, с уговорката по-късно да се пробвам да колекционирам и такива.

Броя желанията на старостта. Единици са и в тях няма преходност. Едни и същи са, откакто съм започнала да се занимавам с тази работа. Като че ли винаги стигаме до едни и същи заключения... независимо през колко пътища минаваме... докато се стопим в непримиримата воля за живот.