Нищо неподозиращи мечти завихрят
разпилените спомени в безгласен кръговрат от закономерности. Някой си
прави шеги с причинните връзки в сложния ред на законите в битието и
онанира със стремежите на смъртните. После примлясва доволно, бърше
неизкласилите надежди от загрубелите гънки на ръцете си и твори напъпили
пориви - в разлистващите се дървета, в зараждащите се животи... във
водните миражи на моретата...
Красиво
е! В приказно-нереално създалото се повествование се разхождат слепци,
спечелили повторно шанса да не съзират фалша. Те наивно протягат
изпосталели мощи и пият от извора на зората, за да пребъдат в утринта на
всяка съвест. Безгласно напомнят за себе си в отговорите на дремещите
въпроси и се завръщат в лоното на скръбта, доволни от бликащите
умопомрачения, разблудкали сетивата ни...
А
ние сънуваме картини от бъдещето и плачем с болката на ближния!
Изтерзаните ни крайници просмукват стичащата се тревога. Артериите ни са
жадни за илюзии... получаваме ги на талази, като проблясващо видение в
мимолетните стремежи на падението. И наситили се с покварата на
собствените си страхове, се свличаме доволни в дебрите на непознатото...
за да докосваме... с душите си... загубили се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар