И аз като теб

И аз като теб претърсвам съмнителните прозрения на цивилизацията и се опитвам да съзра смислеността на случващото се ТОЧНО В ТОЗИ МИГ... После пирувам с боговете и плюя на очакванията ти, за да те възродя в капките на стичащата се горест от изчезналата ти представа за истинност.

И аз като теб бродя из калните проблясъци на погубващите очертания на желанията... После бърша тривиално потта ти и я попивам с трънено бездушие, за да погубя и последното ти желание за болезнена пристрастеност.

И аз като теб жадувам сладката болка от очакваната близост на плътта със самозгубил се... После блудствам с тихата съкровеност на съня ти и изопачавам виденията на духа ти, за да излекувам собствената си жажда за съвкупление.

И аз като теб се заплесвам по странните израстъци на генетичната проява на волята за живот и се опитвам да обгърна с благоразположението си всяка необозримо врязала се в пространството твар... После я душА в собственото й желание за живот и я притискам до усещането на изпепеляващото ти чувство за тленост, за да възродя инстинкта ти за неприкосновеност.

И аз като теб се вричам в слабостите на околните и отричам да имам такива... После броя издъхналите мечти и редя историята на провалите ти, за да изтрия и последния повик за борба в съзнанието ти.

И аз като теб благославям живота... после рисувам бръчки по насълзените ти очи и приспивам преходността ти с безутробна продуктивност - раждам ти синове, в които всеки момент да съзираш изгубената си младост.

... и ти, като мен се оставяш на отминаващите причини и потулваш следствието... за да си вярвам до болка... че зависиш от мен!