Неритмично

Онези избелели точки ги нанизах по червените нишки, които разплиташе от сърцето си докато те следвах... 

Сега мога да ги нарисувам върху тялото ти... Една точка, две точки... третата е в повече, но помня колко обичаше нечетните удари на сърцето ми, когато се опитваше да въдвориш ред в обърканите ми мисли... затова ще ти я нарисувам и нея – някъде в дясно... В ляво съм оставила място за друго, но има време... още не си готов да разбереш... Искам първо да се вслушаш в тихите стонове на есента... как напират в очите ти и се изсипват върху пода ми като прекършени пориви... Плашещи са... и бледи... и никнат теменуги след тях... Ако затвориш широко очи, ще видиш колко са красиви, ще видиш, че няма нищо плашещо в тях... а може би ще оцелеят до другото лято... може би... 

Само че сега е време за друго... после е далеч и там ме няма, затова потърпи докато сгъвам всичките ти очертания... имам нужда да ги подредя дума по дума по рафтовете на миналото си... по рафтовете на твоето минало... и мислите ти трябва да подредя... защото след няколко лета всичко ще отмине и няма да помним... 

Само не знам как да изстържа спомена за ръцете ти от дланите си... и по гърба ми пролазваш нощем... и с какво да попия изтеклото в страните, защото не искам да те сънувам повече... 

...  а докато се опитваш да въдвориш ред в обърканите ми мисли, някъде в ляво все още ще продължавам да ехтя неритмично... затова не ме реди... 

Готов ли си... започвам... една точка... две точки...        .