Есенно

Тази вечер танцувам за теб...

Първи танц

Бавно пристъпвам върху жарава от обрулени листа, вятърът довява песенна носталгия. Звуците се преплитат с тихите брътвежи на тъжен щурец и заливат пространството с жадувана феерия от желания. Оставям те да ме събличаш с поглед...

Танцувам за теб, малко по малко косите ми се заплитат в желанието ти за близост... но още е рано... танцът не е свършил.

Втори танц

        - Мамо! - чувам как ме вика дървото.

        - Мамо! - стенат в унисон остатъците от бликащата нежност на цветята...

        - Мамо! - писъците на закъсняла птица се вливат в жадната ми за плът паст. Преглъщам с погнуса. Усещането за надежда горчи...

Танцувам за теб...

Тъпча изкласилите посеви, очите ти ме изпиват, още не съм се съблякла, рано е, нека стане по-студено...

Трети танц

В пазвата ми е заспал гълъб, едвам се сдържам да не погълна и него, но се отказвам при вида на сълзите в очите ти... ще потанцувам и когато притвориш очи, ще го пусна в небитието - все някъде трябва да отиваме след Края.

Танцувам. Вятърът роши припряно косите ми и вие съдбовно в долината на изпепелените ни надежди.

Танцувам над калните вопли на придошлите реки, опивам те с вкус на ферментирало грозде. Устните ми парят с тъгата на необратимо безвремие...

Танцувам около жертвения олтар на очакванията ти, събличам се...

Четвърти танц

Малко, по малко окапвам в душата ти, по мен не остава нищо, което да ми тежи, освобождавам се от плътта, оставам по себе си...

          - Мамо-о-о! - пищиш в ужас от случващото се...

          - Мамоо-о-о-о-о-! - ужасът ти се усилва капка по капка..

          - Ма-а...

          - Тук съм! - плавно придърпвам главата ти в скута си, заривам те в листа, последните, които обрулих от себе си за да те стопля...

Очите ти продължават да ме събличат, плавно политам сред голите клони, целувам смъртта и й прошепвам да не тъгува...

После целувам сълзите ти, топящи се в пламъка на отмиращата ти болка...

***

Утре ще бъде студено, сълзите ти ще завихрят малки снежинки,  които изгревът ще нашари по моя прозорец...

Утре ще бъде студено...

и Есента ще си е отишла!